Абе гледам го този човек около мен. Всеки ден го виждам. От среща в среща сме, заедно работим, един срещу друг седим и все се чудя случил ли ми е се е или не. Като че ли не беше толкова отдавна, а толкова чужд го чувствам. Даже не мога и да си го спомня. Как изглеждаше тогава, дали бяха същите очите му, жестовете му...Като че ли е различен, по-кокетен, по-гейски излгежда някак си.

Не спирам да се чудя как, аджеба, съм се забъркала с него някога. Гледам го – никак, ама никак не ме привлича. Какво ли съм харесала в него, с какво ли чак толкова ме е впечатлил мъжа с малкия член и големите коли.

Чудя се и се мая и така всеки ден – глупава ли съм била, лекомислена ли или желаеща някой да ме желае. Пълни глупости.

Сега даже не го мразя. Може би той ме мрази. Гледам го право в очите и той ме гледа. Не знам какво чувства, какво си мисли за мен. Но така или иначе това не ме вълнува някак си. Абе хем ме вълнува, хем ми е все тая.

Важното е, че аз съм щастлива. Много щастлива.Мдаам.